Легендата

Винаги са ми казвали, че човек трябва да избере какво е още от ранните си години.
И после да остане там достатъчно дълго, за да стане име. Разпознаваем. Полезен. Референция за останалите.

Не и аз, моята посока се оказа друга.

Тръгнах от дигиталното. Работех със структури, логика, програмиране. Светове, в които всичко трябва да бъде предвидимо, подредено и повторяемо. Полезно, ефектно. Модерно.

Някъде по пътя обаче нещо започна да заяжда.
Започнах да се интересувам от онова, което не може да бъде повторено. От материалното. От следите, които остават и след като ни няма.

Въздухът се смени. Започнаха да възникват форми - не от плановете, а от смисъла.
Грешни, органични форми. Понякога от болка. Друг път - от удоволствие. Но винаги, понеже са решили да се проявят.

Не ги викам специално - идват сами. И когато го направят, носят историите си.

Аз съм Таня Ив.

Обучаваха ме да създавам съвременни, естетични неща. Не ми се получи.

Бижутата ми израстват през пръстите ми - първо във восъка, а после и в метала.
Научих се да ги слушам внимателно. Научих се да не им давам повече от това, което вече са поискали.

Това тук е моят свят.
Ако си стигнал дотук, вероятно вече си усетил, че иска да бъде намерен.